Оцелял от Холокоста ще отбележи тази история по различен начин след ужасите на 7 октомври

КИБУЦ МЕФЛАСИМ, Израел (AP) — Когато бойци на Хамас нахлуха в Южен Израел на 7 октомври, войнствената група, която ръководи линията Газа, извърши най-смъртоносното нахлуване против евреи след Холокоста.

Така че тазгодишният Ден в памет на жертвите на Холокоста, който стартира в неделя вечерта в Израел, носи по-голяма тежест от нормално за доста евреи по света.

Защото Джудит Цамир, оживяла от Холокоста от Германия, която се реалокира в Израел през 1964 година, ужасите на 7 октомври я подтикнаха да означи мрачния празник, като направи поклонение, което от дълго време избягваше: тя ще посети Аушвиц, нацисткия концентрационен лагер в Полша.

Цамир, чийто кибуц отбрани нападателите на Хамас на 7 октомври, ще се причисли към 55 други оживели от Холокоста от цялостен ​​свят и към 10 000 други, участващи в Марша на живите. Събитието пресъздава марша от две благи (три километра) от Аушвиц до Биркенау, където почти 1 милион евреи са били убити от нацистка Германия.

Събитието, което се организира към този момент за 36 години, нормално притегля хиляди участници, в това число оживели от Холокоста и еврейски студенти, водачи и политици. Тази година израелски заложници, освободени от плен в Газа, и фамилии, чиито родственици към момента са в плен, също ще се причислят към марша.

„ Не знам дали светът ще ме чуе, само че даже и за мен самия това е значимо “, сподели Цамир, който отхвърли предходни предложения да посети Аушвиц. „ Да помним, че към момента има антисемитизъм и към момента има хора, които ще убиват единствено по религиозни аргументи. “

Денят в памет на жертвите на Холокоста, отбелязван на годишнината от експлоадирането на въстанието във Варшавското гето, обичайно е време за израелците да се събират и да слушат свидетелствата на оживелите.

Това е един от най-мрачните дни в годината — емфатичен от двуминутна сирена, когато придвижването стопира и хората стоят деликатни в памет на жертвите. През целия ден се организират възпоменателни церемонии и се произнасят имената на жертвите. Докато израелският народен мемориал на Холокоста, Яд Вашем, се пробва да се отдръпне от политиката, неговата гала тази година включва празен жълт стол в символ на взаимност с израелските заложници, към момента държани в Газа.

През 1948 година, когато Цамир е на 4 години и половина, хората, които тя познава като нейни родители, я обличат в светлосиня рокля, с черни обувки и бели чорапи и я завеждат на площад в Берлин. Тя си спомня по какъв начин стискаше куклата си Юла, когато разкриха, че не са нейни родители и че дамата, която стои пред тях, е нейната биологична майка.

Майката на Цамир е скрила еврейската си еднаквост по време на Втората международна война, като е служила в немската войска. Тя ражда Джудит през 1943 година в болница, ръководена от монахини, и оставя Джудит, с цел да избави живота й. Цамир, именуван тогава Доната, е настанен в приемно семейство. Тя нямаше визия, че е еврейка, до момента в който не срещна майка си.

Шестнадесет години по-късно, до момента в който беше в колежа, Цамир отиде в Мефласим, кибуц в Южен Израел на границата с Газа, посредством студент- обменна стратегия. След образованието си тя се връща в Мефласим, влюбва се в нов преселник от Аржентина, който също живее в кибуца, и остава, отглеждайки четири деца.

На 7 октомври Цамир беше изправена пред опцията още веднъж да загуби дома си. Бойци на Хамас се изсипаха през границата от Газа и нападнаха градове, армейски бази и музикален фестивал в Южен Израел. Мефласим имаше по-голям шанс от доста други кибуци в региона, където бойци изгориха домове и оставиха огромни сектори от опустошения.

Бойците убиха към 1200 души този ден, най-вече цивилни, и отвлякоха други 250. Атаката провокира израелската инвазия в Газа, където броят на жертвите е повишен до повече от 34 500 души, съгласно локалните здравни управляващи, и е прогонил към 80% от популацията на Газа от 2,3 милиона от домовете си. Високият брой на смъртните случаи и филантропичната рецесия провокираха обвинявания в геноцид против Израел в Международния съд - обвиняване, което Израел яростно отхвърля.

Хамас съобщи, че офанзивата му е ориентирана против израелската окупация и блокадата на Газа, и пропалестинските деятели отхвърлят ​​всякакви антисемитски претекстове в опълчването си на израелската военна атака. За множеството израелски евреи световните митинги, призоваващи за протест на Израел и поставящи под въпрос правото на битие на страната, постоянно се трансформират в антисемитизъм.

В деня на офанзивата отрядът за незабавна подготвеност на Мефласим съумя да задържи множеството от бойците на Хамас отвън периметъра на кибуца. Много поданици останаха в безвредни стаи близо 24 часа, до момента в който израелската войска не съумя да ги изтегля на идващия ден.

Въпреки че нямаше смъртни случаи в Мефласим, на към 800-те му поданици беше казано да изоставен, дружно с повече от 120 000 израелци, които са живели на няколко километра от границите с Газа и Ливан. Мефласим, стабилната котва на Цамир след детство, изпълнено с катаклизми и неустановеност, към този момент не беше безвредно леговище.

Много поданици на Мефласим живеят в хотел на север от Тел Авив през последните седем месеца, несигурни за идващите стъпки, макар че Цамир и някои други се надяват да се върнат в кибуца през юни.

Цамир сподели, че нападението от 7 октомври й е събудило всевъзможни мемоари от контузията от детството й. Тя можеше да действа денем, само че когато заспиваше, сънищата й бяха цялостни с кръв, гибел и пожари, видения, които й напомняха за бомбардировките, на които е била очевидец като дете в Германия.

Цамир е един от почти 2000 оживели от Холокоста в Израел, които са били принудени да се изтеглят заради войната в Газа, съгласно израелското министерство на благосъстоянието и обществените въпроси. Министерството пресмята, че 132 000 оживели от Холокоста живеят в Израел.

Цамир е била шеф на нейния кибуц в продължение на 13 години, тъй че тя познава всеки гражданин. Тя сподели, че някои фамилии може в никакъв случай да не се върнат в Мефласим, единствено на миля (1,4 километра) от границата с Газа. Експлозиите от Газа отекват върху постройките и възприятието за сигурност е мъчно да се възвърне.

Но това в никакъв случай не е било въпрос за нея, сподели тя.

„ Аз съм на 80 години остаряла, не желая още веднъж да изгубя дома си “, сподели Цамир, до момента в който брачният партньор й Ран се занимаваше с градина, цялостна със сукуленти и цветя, тъкмо преди полета им за Полша. „ Връщаме се. “